Още от древността човек е започнал да култивира плодните дървета за храна. Първите писмени сведения за отглеждане на овощни растения са оставени от древните Гърци. В началото на първото хилядолетие Плиний Стари, римски учен и историк започва да описва първите сортове. С времето и разпространението на християнството манастирите се превръщат в центрове за развитие на овощарската култура. За съжаление в средновековието овощарството тъне в упадък до VIII и ХІХ век (18 и 19 век), когато интересът започва отново да нараства. В началото на XX век (20-ти век). овощарството търпи историческо развитие от любителско градинарство до промишлено задоволяване на пазара.

У нас за първите известни сведения за овощарството допринася Климент Охридски. Той е познавал методите за размножаване на овощните растения и е внасял много сортове от Гърция. По време на османското робство овощарството въобще не е популярно, като са се отглеждали основно единични дървета за лична употреба. След освобождението необходимостта от овощните градини нараства, а липсата на местни познания и опит води до привличане на специалисти от по-развити страни. Въпреки бавните темпове на развитие овощарството придобива все по голямо значение, с което започва да се подобрява сортовия състав и грижите за отглеждане. В началото на XX век (20-ти век), както в световен мащаб така и у нас овощарството търпи историческо развитие. До края на миналия век Българското овощарство е конкурентно с много от водещите страни.

Ние сме ентусиасти от Троянския Балкан, които обичат овощарството. Нашата цел да запазим, съхраним и размножим стари сортове ябълки и круши, които през изминалите години са загубили от своята популярност и/или са останали единични дървета. За да запазим и съхраним това богатство имаме нужда от местни хора, които да ни показват стари дървета, да споделят интересна информация за сортове и произход.. С такава информация ние можем да помогнем за спасяването на любими, ценни или любопитни сортове, доказали своите качества и устойчивост. В началото се опитваме чрез стари литературни източници или сведения определим сорта и неговата автентичност. Доста често се случва дървото, от което ще вземем калеми за размножаване да е в тежко състояние. Ако е възможно се опитваме да го възстановим, като очистваме увивни и конкурентни растения и отстраняваме изсъхналите и счупени клони. В процеса на запазване имаме предварителна подготовка с подложки, закупени от лицензиран овощен разсадник или произведени от нас.

Разполагаме с пространства за създаване на овощни градини от облагородените дръвчета. Така осигуряваме и поддържаме голямо разнообразие на стари, ценни или интересни местни сортове. Създадените от нас насаждения в последствие се превръщат в генни банки, с които помагаме за запазване на сортовото разнообразие. През пролетта хващаме раничката с калеми и тръгваме по някоя горска пътечка като присаждаме на воля върху диви овошки (подложки). Целта е мястото да бъде облагородено и преминавайки туристи да си откъснат от плодовете, а защо не някой ентусиаст, като нас да вземе калем и продължи опазването на сортовото разнообразие. За сега работим основно със сортове срещащи се в района на Предбалкана и полите на Стара планина.

В България има много хора, които също като нас издирват и се опитват да запазят стари овощни сортове. Отворени сме за сътрудничество към съмишленици, групи и проекти посветени на същата идея. Приемаме предложения за сортове, калеми, места и всякакви форми за обмяна на опит и информация с ентусиазирани овощари – майстори или начинаещи.

Красимир Балински

GSM: 0878 28 26 84

E-mail: balinski@krasi-flora.com

Светослав Тодоров

GSM: 0878 75 23 32

E-mail:belsvet@abv.bg