Гъбите са еукариотни хетеротрофни организми, сходни по някои белези с животните, а по други - с растенията. Подобно на животните те отделят пикочна киселина при обмяната на веществата, клетъчната им обвивка е изградена от хитин и като запасно вещество образува гликоген. Сходството им с растенията се изразява в приемането на хранителни вещества в разтворено състояние и неорганичното им нарастване. Същевременно те се характеризират със свои специфични особености и в систематично отношение образуват самостоятелна, обособена група.

Вегетативното тяло на гъбите, с изключение на едноклетъчните, е сложно устроено и се нарича "Мицел". То е изградено от множество разклонени или неразклонени нишки, наречени "Хифи". При низшите гъби хифите имат неклетъчно устройство, а при по-висшите са разчленени на клетки. При повечето гъби обвивката на хифите е твърда и е изградена главно от съдържащи азот полизахариди, близки до хитина при насекомите. При оомицетите основния полизахарид в обвивката е целулозата.

Гъбите имат едно или няколко ядра в клетките с ядрена обвивка, ядърце и хромозоми. Липсват пластиди, но са на лице митохондрии, лизозоми с протеолитични ферменти и хранителна вакуола.

Мицелът на гъбите се развива екзогенно - на повърхността на субстрата или ендогенно - вътре в него. В мицела на висшите гъби често се наблюдават образувания, които наподобяват проводящите, механичните и паренхимните тъкани на растенията. Те обаче имат много просто устройство и в никакъв случай не са идентични с тъканите при висшите растения. Такива образувания са.

*Плектенхима - паренхимоподобна тъкан, образувана от преплетени хифи

*Ризоморфи - дълги и дебели подобни на връв образувания от паралелно разположени хифи, по които протича вода с хранителните вещества.

Гъбите се хранят паразитно или сапрофитно и могат да бъдат облигатни или факултативни паразити или сапрофити. Те обикновено приемат храна с цялото си тяло - всяка хифа всмуква вода и разтворените в нея хранителни вещества по осмотичен път. Само при някой паразитни видове се образуват хаустории, които проникват в тялото на гостоприемника и всмукват хранителни вещества. Известни са и микоризни гъби, които живеят в симбиоза с корените на автотрофните растения. Освен гликоген, като запасни вещества в тях се отлагат липиди, волутин, маслени киселини, но не скорбяла.

Размножават се вегетативно, безполово и полово. Вегетативното размножаване се осъществява чрез фрагменти от мицела, чрез пъпкуване оидии, хламидоспори и склероции. Оидиите и хламидоспорите се получават от разпадането на хифите на съставящите ги клетки. Хламидоспорите са в твърда обвивка и са по-устойчиви на студ и суша. Склероцият се състои от плътно преплетени хифи, богати на хранителни вещества. Имат твърда обвивка и тъмен цвят.

Водните гъби се размножават безполово чрез зооспори, а сухоземните - с ендо- и екзоспори. Ендоспорите се образуват вътре в спорангии, разположени върху специални израстъци - спорангиеносци. Екзоспорите, наречени още конидиоспори, се образуват по краищата специални вертикални израстъци на хифите - конидионосци, понякога разклонени.

При гъбите се срещат почти всички форми на половото размножаване. Хологамия, Изогамия, Хетерогамия и Оогамия. Освен тях тук се среща и един своеобразен полов процес - зигогамия.

Гъбите са голяма група организми, наброяваща над 100 000 вида. Широко са разпространени, като по-низшите представители. Живеят във вода, а по-висшите обитават сушата.

Разделят се на 6 класа: Chitridiomycetes, Oomycetes, Zygomycetes, Asomycetes, Basidiomycetes, Deuteromycetes.

Литература: "Диворастящи гъби" Цв. Хинкова, Н. Колева, Г. Стойчев. М. Друмева - Димчева 1978г.