Описание: Едно от най-красивите растения безспорно е розата. Няма любител градинар, който да не отглежда поне една в своята градина. За това тя е оприличавана, като царицата на растенията. За неин първоначален произход се счита умерените и субтропични райони на Азия. Тя е от най-голямото ботаническо семейство Розоцветни (Rosaceae), a родът е Роза (Rosa). Основно тя се отглежда в има две основни насоки. Първите са за украса на зелени площи, а вторите за производство на рязан цвят и създаването на красиви букети. Поради богатото си разнообразие на видове, те се делят на много и най-различни групи. По популярните, които ще разгледаме са Чайно-хибридни, Полиантови и Катерливи (влачещи) рози.

Чайно-хибридни рози: Една от най-популярните и често срещани. Характерни са едрите (около 10см) и ароматни цветове. Цъфтят от месец май до падането на първите есенно слани. При нормални грижи на височина могат да достигнат 50-150см. Използват се основно отглеждане в зелени площи. Но има и сортове, които се отглеждат и за тях за производството на рязан цвят. Тази група рози е сравнително слабо зимоустойчив. За това през есента е необходимо да бъдат загърляни (корена леко затупани с почва). Целта на това мероприятие да бъде защитена кореновата система от продължителни ниски температури. През пролетта се отгърлят и изрязват повредените и измръзнали места ако има такива.

Полиантови рози: За тази група рози е характерно храстовидната им форма. Също така височината им може да варира от 40-50см до 100-150см. в зависимост от сорта. Цветовете им са дребни събрани във връхни съцветия и цъфтящи през цялото лято. Този тип рози се отглежда предимно в зелените площи. Тази група е силно зимоустойчива и няма нужда от загърляне.

Карерливи (влачещи) рози: Това са храсти с дълги леторасти прикрепящи се със своите шипове. Цветовете има са дребни събрани в съцветие и разположени на едногодишни клонки. Цъфтят основно еднократно за около месец през юни – юли. Катерливите рози са зимоустойчиви и нямат нужда от загърляне.

Грижи: Розата обича да е на добре осветени места, както спокойно може да бъде изложена да директно слънчево греене. При по слабо зимоустойчививите растения за предпочитане да бъдат засадени на южни места. Тя не обича прекалено тежки или прекалено леки почви. За нея най-подходящата е глинесто-песаклива почва. През летните месеци поливайте обилно, като не допускате да има задържане на вода в почвата. Най-подходящото време за поливане е рано сутрин или късно вечерта през летните месеци. Ако искате да имате дълъг и продължителен цъфтеж изрязвайте прецъфтелите цветове. С настъпването на зимата особено при Чайно-хибридни рози се загърлят, с което се предпазва от измръзване кореновата система през зимата. На пролет към края на март началото на април розите се отгърлят. Също през пролетта можете да ги подхраните с добре угнила оборска тор или други комбинирани торове.

През последните години стана на мода да се отглеждат бордюри (мини) рози в домашни условия (саксия). Отглеждането има не е много различно от градинската. Тя също обича слънчеви и добре осветени места. Полива се обилно, като не се допуска да има прекалено задържане на вода. През зимата поливането трябва да е съвсем оскъдно, като се поддържа горния почвен слой леко влажен. Мини розите могат да бъдат подхранвани с течни торове веднъж на 2 седмици от края на месец април до края на август. Също, както градинската така и при тази, ако искате да имате по-продължителен цъфтеж изрежете прецъфтелите цветове.

Размножаване: Размножаването на розата става чрез стъблени резници, които се засаждат директно в почвата или в саксията. За да се прихванат резниците е необходимо да се подържа висока въздушна влажност както на почвата, така и на въздуха.

Също така и рядко практикуван от любители е размножаването чрез семена, които се засяват през пролетта. При този тип размножаване има голяма вероятност да не получите същия вид роза, а изцяло нова форма.

Share on Twitter RSS

Няма други теми