Лале / Tulipa

Описание: Лалето със своята красота заемат заслужено едно от първите места. То не престават да бъде предизвикателно, както за селекционерите, така и за любители градинари. Лалето е тревисто луковично растение от семейство Лилиеви (Liliaceae). Произходът е от песъчливите и каменисти планински райони на Средна Азия. Близо 140 вида са диворастящи и могат да се видят в Иран, Турция, Индия, и в някои райони на Русия. В Европа лалето е пренесено през 1554г. Първоначално попада в ботаническата градина в Виена. А през 1570г. е пренесено в Холандия където започва неговото бурно развитие.

Лалето образува подземен орган наречен луковица. Тя е съставена от видоизменено скъсено стъбло, наричано дънце на луковицата. То носи видоизменени месести листа - люспи на луковицата, в които се натрупват резервни хранителни вещества. Само най-външната люспа е кожеста или ципеста и нейната роля е защитна - да предпазва луковицата от неблагоприятни външни въздействия. В пазвите на люспите има вегетативни пъпки, от които се развиват нови луковички. Във връхната част на дънцето се залага пъпка, от която се развива надземният летораст - стъбло с листа и цвят. От долната страна на дънцето на луковицата се развиват адвентивни корени. Те са тънки, неразклонени, с кратка продължителност на живот. Листата са от 1 до 6, най-често 2-4 разположени последователно, в долната половина на стъблото. Те са приседнали, обхващат стъблото. По форма са прости, продълговатите различна широчина. По багра са яркозелени до сивозелени - при восъчен налеп. При някои видове листата са изпъстрени с кафяви петна или ивици. Всяко стъбло завършва с един, рядко с няколко цвята. Цветовете са едри, красиви със своите форма и багри.

Всяка луковица, в която през есента има вечезаложен цвят, цъфти на следващата пролет. След цъфтежа тя загива, защото резервните хранителни вещества в люспите са изчерпани. Същевременно от луковичните, заложени и развили се в пазвите на нейните люспи, една (в центъра), нараства най-бързо и наедрява. Тя се нарича заместваща луковица. В нея през лятото се залага цветоносното стъбло с цвета и тя ще цъфти на следващата пролет. Така че растението е многогодишно, но всяка цъфтяща луковица се оформя като заместваща и цъфтяща и живее един вегетационен период.

Отглеждане: В култура видовете от този род се развиват добре на слънчеви места. Растенията не са взискателни към типа почва. Но за добро развитие на корените са необходими достатъчно въздух и кислород. Така че почвата трябва да е лека, рохкава, водопропусклива, въздухопроницаема, богата с хранителни вещества, но без пренасищане. Изискват умерена, редовно подавана влага. При задържане на прекомерна влага в почвата през есента и пролетта луковиците не се развиват добре, може да загният или да измръзнат. Но при суха пролет растенията се нуждаят от поливане. В противен случай стъблата не достигат характерните за вида и култивара размери. Биологичните особености, ритъмът на растеж и развитие и периодът на покой обуславят времето на изваждане и времето на засаждане на луковиците. Ако се налага изваждане, то трябва да стане през юни, след зажълтяване на листата и преди окончателното им опадване. Така личат още гнездата с луковиците или мястото, на което е луковицата. Засаждането трябва да става през септември. Дълбочината на засаждане зависи от размера на луковицата. За едрите луковици тя е 10-12cm. На по-леки почви дълбочината на засаждане може да се увеличи малко, на по-тежки почви да се намали. Дълбочина над 20cm. се отразява отрицателно.

Размножаване: Лалето се размножава по два начина

Първия е чрез семена, които се използва масово от селекционерите за създаване на нови сортове лалета.

Вторият начин за размножаване още наричан “Вегетативно размножаване” е чрез отделяне на нови луковици от майчиното растение. Изваждането трябва да стане през юни, когато листата започват да жълтеят. През септември можете да ги засадите на ново в градината.